1 2 3 4 5 6

Глава III

Полупроводникови диоди

3.1. Общи сведения

Полупроводниковият диод представлява елемент с два прехода в който са използвани свойствата на един PN преход. В зависимост от конструкцията си полупроводниковите диоди се разделят главно на две групи: точкови и плоскостни. Освен това диодите се групират от гледна точка на тяхното предназначение (изправителни, детекторни, импулсни, опорни, парамтерични, обърнати, светещи); на мощността им (маломощни, средномощни, мощни); на работната им честота (нискочестотни и високочестотни); на използвания полупроводник (силициеви, германиеви, селенови, медноокисни, галиевоарсенидни) и т.н.

За свойствата и особеностите на полупроводниковите диоди се съди най-вече от тяхната волт-амперна характеристика, която изразява зависимостта на тока през диода от приложеното напрежение. Полупроводниковият диод представлява нелинейно съпротивление. Това налага да изясним подробно понятията линейно и нелинейно съпротивление.

3.2. Линейно и нелинейно съпротивление

Нелинейните съпротивления имат особено голямо значение за цялата електроника. Такива съпротивления са диодите, транзисторите, електронните лампи, бобините с желязна сърцевина и др.

Нелинейните съпротивления усложняват явленията в електронните схеми, но без тях не могат да се осъществяват редица основни процеси, като токоизправяне, детекция, модулация, усилване и т.н.

Преди да разгледаме особеностите на линейните и нелинейните съпротивления, нека подчертаем, че строго взето всички съпротивления са нелинейни, защото с увеличаване на напрежението и тока настъпват допълнителни изменения, като загряване, изменение на er и mr. и т.н. В определени граници обаче тези допълнителни явления са слабо изразени и могат да не се вземат под внимание. В такъв случай всички съпротивления се разделят на две основни групи: линейни и нелинейни.

Съгласно закона на Ом токът през едно линейно съпротивление се определя по:

Физическия смисъл на този закон се състои в това, че протичащият ток е правопропорционален на приложеното напрежение. Тази формула се изразява геометрично чрез права линия минаваща през началото на координатната система, и затова тези съпротивления се наричат линейни. Наклонът на тази права линия зависи от големината на съпротивление (фиг. 3.1а)

Фиг. 3.1

Казано по-точно, ъгловият коефициент на правата е равен на проводимостта:

От тук следва, че колкото едно съпротивление е по-голям, толкова неговата волт-амперна характеристика сключва по-малък ъгъл с абсцисата.

Фиг. 3.2

Най-важната особеност на линейните съпротивления е тази, че тяхната стойност е постоянна т.е. не зависи нито приложеното напрежение, нито от протичащия ток.

Втората особеност на линейните съпротивления е тази, че тяхната стойност е една и съща за постоянен и променлив ток.

Линейните съпротивления биват активни (резистори, проводници) и реактивни (кондензатори, бобини без загуби)

При активните съпротивления електрическата енергия се превръща изцяло в друг вид енергия например топлина, светлинна, механична и др.

При реактивните съпротивления се наблюдава обмен на енергия, т.е. те могат известно време да запасят в себе си определена енергия, след това я отдават или в генератора или в някое активно съпротивление. Тук да подчертаем, че кондензаторите и бобините без сърцевина са линейни съпротивления. . Тяхното съпротивление е честотно зависимо и се изчислява по:

Нека разгледаме нелинейните съпротивления. Тяхната волт-амперна характеристика също минава през началото на координатната система, но не е права линия.

Фиг. 3.3

Най-важната особеност на нелинейните съпротивления е тази, че тяхната стойност не е постоянна величина, а зависи от приложеното напрежение, съответно от протичащия ток. Ето защо тук се говори не само за съпротивление изобщо, а за съпротивление в дадена точка от волт-амперната характеристика, т.е за съпротивление при определено напрежение и ток. друга важна особеност на нелинейните съпротивления е тази, че в дадена точка от волт-амперната характеристика те имат различни стойност за постоянен и променлив ток.

Съпротивлението за постоянен тока в дадена точка А от волт-амперната характеристика (фиг. 3.3) се нарича статично съпротивление и се намира по закона на Ом.

Съпротивлението за променлив ток в същата точка се нарича динамично (диференциално) съпротивление. Намира се по формулата

където DU и DI са малки изменения на напрежението и тока около точка А.

Ако в краищата на едно нелинейно съпротивление приложим синусоидално напрежение, токът който ще протече през него, няма да бъде синосоиден, (фиг. 3.3 б) и обратно, ако през едно нелинейно съпротивление протича синосоидален ток, падът на напрежението в двата му края няма да бъде синосоиден соносоиден.

Фиг. 3.4

Статичното съпротивление в дадена точка е равно на реципрочната стойност на ъгловият коефициент на допирателната в същата точка (фиг. 3.4а). Понеже ъглите a и b в общия случай не са , следва, че статичното и динамичното съпротивление в дадена точка от характеристиката на един нелинейно съпротивление се различава помежду си.

Между статичното и динамичното съпротивление има друга принципна разлика, а именно статичното съпротивление може да бъде само положителна величина, докато динамичното може да бъде и отрицателна. Някой нелинейни елементи (например тунелния диод и др.) притежават падащ участък в своята волт-амперна характеристика. Той се характеризира с това, че при увеличаване на напрежението токът намалява. Статичното съпротивление в падащия участък е положителна величина, докато динамичното съпротивление в същият участък е отрицателно, защото на положителното нарастване DU на напрежението съответствува отрицателно изменение DI на тока (3.5). В това можем да се уверим от фиг. 3.4б), където в падащия участък ъгъла a е по-малък от 900 и tg a е положително число, а ъгъл b е по-голям от 900 и tg b е отрицателно число.

От физическа гледна точка положителното активно съпротивление поглъща електрическата енергия, като я преобразува в други видове енергия. Отрицателното активно съпротивление може да компенсира загубите в една верига, като разбира се, енергията е за сметка на източника

2.3. Волт-амперна характеристика на полупроводниковите диоди.

При включване в права посока съпротивлението на диода е малко а в обратна посока е голямо. На фиг. 3.5 е показана волт-амперната характеристика и на реален диод, като десния клон съответствува на положителни напрежения и токове, а левия клон на отрицателни напрежения и токове. Там са отбелязани пренагряването, което настъпва при недопустимо голямо натоварване в права посока и пробивите които настъпват при недопустимо големи обратни напрежения.

Фиг. 3.5

Ако пренебрегнем съпротивлението на високоомната база а също така съпротивлението на спойките и изводите, волт-амперната характеристика на полупроводниковия диод може да се представи е:

където Io - обратния ток на диода;

е - основата на натуралните логаритми

U - приложеното напрежение, което в права посока взема знака плюс а обратна минус.

При стайна температура jT = 0.025V

Тези формули изразяват аналитично волт-амперната характеристика на полупроводниковите диоди и са едни от най-важните формули.

Понеже при стайна температура jT=0.026V, от (3.9) получаваме следната важна за практиката формула

Пример: Да се намери динамичното съпротивление в права посока на един диод ако през него протича ток I=20mA

Нека да разгледаме волт-амперната характеристика на един конкретен полупроводников диод - например на българския маломощен импулсен силициев диод 2Д5606 (фиг. 3.5б). При малки напрежения в права посока токът през диода нараства бавно и едва при напрежения над 0.5V се увеличава бързо. В резултат на това характеристиката има "коляно", което за силициевите диоди е около 0.5 - 0.6V, а за германиевите 0.2 - 0.3V. Физически неговото съществуване е свързано с анулирането на потенциалната бариера в прехода. По-нататък при увеличаване на напрежението в права посока токът през диода нараства рязко. Токът в права посока не може да бъде неограничено голям и има някаква максимално допустима стойност. Всеки диод може да пропуска в права посока определен ток. При превишаване настъпва недопустимо загряване и евентуална повреда в прехода. От фиг. 3.5 б се вижда, че при диода 2Д6506 максималната стойност на напрежението в права посока е около 45 mA, при което падът на напрежение в двата края на диода е около 0.8V.

Сега да разгледаме лявата част от волт-амперната характеристика (фиг. 3.5б), която съответства на обратно включване на диода. Мащабите на фигурите не са еднакви.

От фигурата се вижда, че при увеличаване на обратното напрежение до около 40V обратния ток започва да нараства и при напрежение около 50V настъпва пробив.

Волт-амперната характеристика на диода се дава с формулата:

Влиянието на члена IrB e такова, че намалява стръмността на правия клон от характеристиката, и то толкова повече, колкото е по-голямо съпротивлението rB.

3.4. Обратен ток на реалния PN преход

Обратния ток се състои от следните три съставки:

където Io - топлинния ток;

IG - токът на термогенерация;

Iут - токът на утечката.

Нека разгледаме по-подробно тези три съставки. Напомняме, че базата е по-високоомната област на прехода, в която се инжектират неосновни токоносители.

Топлинен ток I0.

При несиметричен преход се извежда изразът.

където: q - товарът на електрона;

S - площта на прехода;

Dp - коефициентът на дифузията на дупките в базата

Pn - концентрацията на дупките в базата;

Lp - дифузната дължина на дупките в базата;

w - широчината на базата.

Когато w << Lp (така е например при тиристорите), th * (w / LT) = (w / Lp) и за топлинния ток можем да напишем.

Понеже собствената концентрация ni нараства експоненциално при увеличаване на температурата, топлинния ток също нараства експоненциално при увеличаване на температурата.

Ток на термогенерация Т0.

Понеже широчината на обеднената област (базата) е относително малка, при разглеждане на идеалния PN преход не се взема под внимание породените от топлината токоносители в нея. При реалния преход това не бива да се пренебрегва. Породените от топлината двойки електрон-дупка биват увеличени от полето в прехода и така образуват токът на термогенерация IG. Доказва се, че при несиметричен преход токът на термогенерация се дава с:

където: q - товарът на електрона;

S - площта на прехода;

d - широчината на прехода

ni - собствена концентрация на дупки в базата;

t - сумарно време на живот на токоносителите.

Оттук следва, че токът на термогенерацията зависи най-вече от площта на прехода S, широчината на d прехода и от собствена концентрация на електрони. Понеже d зависи от приложеното обратно напрежение (2.9), токът на термогенерация расте с увеличаване не обратното напрежение според закона:

където: k e константа;

U - големина на обратното напрежение;

От (3.16) се вижда, че токът на термогенерацията е пропорционален на собствената концентрация ni на полупроводника. Тя от своя страна при силиция е около 103 пъти по-малка от тази а германия (1.16). Понеже ni расте експоненциално с увеличаване на температурата, токът на термогенерация също расте.

където IGT - токът при температура Т;

IG3000 - токът на термогенерацията при стайна температура (300К)

е - основата на натуралните логаритми;

DT - температурната разлика;

b - коефициент със стойности при силиция 0.070C-1, a при германия е 0.050С-1.

Оттук се вижда, че при нарастване на температурата токът на термогенерацията на силициевите преходи също се увеличава по-бързо отколкото при германиевите преходи, но поради неговата малка първоначална стойност дори при значителни работни температури (например 100 - 1200С) той е далече по-малък от тока на термогенерация на германиевите преходи.

 

Фиг. 3.7

Той се обуславя от повърхностното състояние на кристалите и от редица други явления, като адсорбция на различни вещества, замърсявания на повърхността им и т.н. Един от начините за намаляване на този ток е чистотата на технологията, херметично затваряне на елементите и др. Токът на утечката слабо зависи от температурата, но нараства почти линейно при увеличаване на обратното напрежение. Важна негова особеност е това, че той е нестабилен във времето, което води до т.нар. "пълзене" на тока. В крайна сметка токът на утечката зависи от технологичните условия на производството.

Обратния ток на силициевите диоди е средно 100 - 1000 пъти по-малък от този при германиевите.

3.5. Силициеви и германиеви диоди

Фиг. 3.8

Сходствата и различията могат да се резюмират така:

1. Обратния ток на силициевите диоди (при равни други условия) е 100 - 1000 пъти по-малък от обратния ток на германиевите. Причината е по-голямата забранена зона при силиция;

2. Отпушването на германиевите диоди започва при 0.1 V, като при 0.3 - 0.4 V те са напълно отпушени. При силициевите диоди отпушването започва при 0.4 V и при 0.7 - 0.8 V те са напълно отпушени. Напрежението, съответствуващо на допирателната към правия клон на характеристиката, се нарича прагово напрежение на диода.

3. Температурата влияе върху правия клон на характеристиките на диодите, като при нейното нарастване те се отмества наляво. С увеличаване на температурата праговото напрежение намалява;

Фиг. 3.9

4. Температурата влияе върху обратни клон на характеристиките. С увеличаване на температурата съпротивлението им в обратна посока намалява;

5. При по-високи температури пробивът при средномощните германиеви диоди настъпва при по-ниски напрежения;

6. С увеличаване на температурата пробивът при средномощните силициеви диоди настъпва при по-високи напрежения и това е едно предимство пред силиция.

7. При равни други условия пробивните напрежения на средномощните силициеви диоди са по-високи от тези на германиевите;

8. Максималната работна температура на силициевите преход е 120 - 1500, а за германиевите преходи е 70-900.

3.6. Точкови диоди

Вече се изместват от силициевите импулсни диоди понеже са по-евтини.

Фиг. 3.10

Точковите диоди са маломощни елементи с универсално приложение. Те представляват тънко волфрамово острие, запоено към германиев (или силициев) кристал с N проводимост (фиг. 3.10 а,б).

Главната особеност на всички точкови диоди е малката площ на PN прехода. Малката площ определя и малък собствен капацитет. При направата на такива диоди се използва полупроводник, чийто основни токоносители са с малко време на живот.

 

Фиг. 3.11

Най-важните параметри на точковите диоди са:

1. Максимално обратно напрежение Uобр. (UR). Това е най-голямото постоянно напрежение, което е допустимо да се прилага в обратна посока продължително време, без да се повреди диодът;

2. Максимално импулсно обратно напрежение (URM). Това е най-голямата върхова стойност на импулсното напрежение което е допустимо да се прилага в обратна посока при зададена продължителност и коефициент на запълване на импулсите;

3. Максимален ток в права посока. (IF max). Това е най-големият постоянен ток, който е допустимо да протича в права посока на диода продължително време;

4. Максимален импулсен ток в права посока (IFM max). Най-голямата върхова стойност на импулсния ток при зададена продължителност и коефициент на запълване на импулсите;

5. Допустим среден изправен ток (Iomax). Това е най-голямата средна стойност (за един период) на изправения ток, която е допустимо да протича през диода продължително време;

6. Пад на напрежение върху диода в права посока (UF) Това е падът на напрежението между двата извода на диода, когато в права посока през него протича ток с определена стойност;

7. Обратен ток (IR);

8. Пробивно напрежение;

9. Динамично (диференциално) съпротивление (rd). Променливотоково съпротивление в права посока;

10. Собствен капацитет (Сtot)

11. Време за установяване на напрежението в права посока(tfr). Това са импулсни параметри на точковите диоди.

В таблица 3.2 са дадени цветните означения на някой параметри на българските германиеви точкови диоди.

Таблица 3.2

Тип на диода

       

ново означение

старо означение

Цветно означение

Максимално обратно напрежение на UR V

Обратен ток
IR V

Допустим среден изправен ток
Iomax mA

ГД4104

SFD 104

оранжев

25

65 при 20V

40

ГД4106

SFD 106

сив

25

12 при 10 V

30

ГД4107

SFD 107

жълт

10

5 при 5 V

20

ГД4108

SFD 108

жълт оранжев

100

20 при 50V

30

ГД4110

SFD 110

син оранжев

45

40 при 30 V

30

ГД4111

SFD 111

червен бял

25

13 при 15 V

30

ГД4112

SFD 112

оранжев зелен

24

5 при 5 V

20

ГД4115

SFD 115

червен сив

45

50 при 30 V

30

За означаване на диодите се използват и други цветни кодове. Съветските диоди Д9А - Д9М са покрити с устойчив черен лак , като близо до анода е нанесена червена точка (фиг 3.11б)

Таблица 3.3

Тип на диода

Цвят на точките

Брой на точките

 

Тип на диода

Цвят на точките

Брой на точките

Д9А

няма точка

-

 

Д9Ж

зелен

1

Д9Б

червен

1

 

Д9И

жълт

2

Д9В

оранжев

1

 

Д9К

бял

2

Д9Г

жълт

1

 

Д9Л

зелен

2

Д9Д

бял

1

 

Д9М

син

2

Д9Е

син

1

       

3.7. Импулсни диоди

Фиг. 3.12

На фиг. 3.12а е показан външния вид на българския силициев импулсен диод 2Д5607. Изработва се по планарно-епитаксиалната технология.

На фиг. 3.12г е дадена волт-амперната му характеристика при t = 250 C.

Фиг. 3.13

Наред с изброените основни параметри за точковите диоди за импулсните са характерни и:

1. Време за установяване. Базата е по-високоомна от емитера. т.е. в стационарно състояние съпротивлението на базата е значително. При подаване на напрежение в права посока започва инжекция на дупки от емитера в базата. В началото на инжекцията съпротивленията на базата rB е значително и намалява с течение на времето поради нарастване на концентрацията на токоносителите (фиг. 3.13а). Намаляването на съпротивлението трае до тогава, докато цялата база се заеме от неосновните токоносители.

2. Време за възстановяване. Когато върху диода действува определено напрежение в права посока, през него протича ток, обусловен от инжекцията на дупки от емитера в базата. При това положение, концентрацията на дупки в базата е значително по-голяма от равновесната, т.е. в базата има отрицателен заряд. При подаване на обратно напрежение този заряд не може да изчезне моментално. Ето защо новото поле в прехода увеличава част от тези дупки обратно в емитера (друга част рекомбинира в базата)и за определено време през прехода в обратна посока протича ток с амплитуда Iвъзст max, наречен още максимален ток на възстановяването (фиг. 3.13б). С течение на времето този ток намалява, докато концентрацията на дупки в базата достигне равновесната си стойност. след което през прехода остава да тече само Iобр. Интервалът от време от момента на подаване на обратен имуплс до момента в който обратния ток намалява практически до своята установена стойност, се нарича време на възстановяване на обратното съпротивление на диода tвъзс. Това е един от основните параметри на импулсните диоди. Колкото това време е по-малко, толкова диода е по-добър.

3.8. Планарно-епитаксилана технология

Фиг. 3.14

Това е най-разпространения метод за производство на диоди, транзистори и интегрални схеми. Използва се при направата най-вече на силициеви елементи поради това, че при окисляване полученият SiO2 e един от най-добрите изолатори. Основните предимства на тази технология са следните:

а) осигурява високо качество на PN преходите, така и на редица основни параметри на полупроводниковите елементи;

б) постига се еднаквост на параметрите на полупроводниковите елементи, което за производството е особено важно;

в) снижава себестойността на продукцията;

г) позволява автоматизиране;

д) намалява се размерите на елементите.

Планарно-епитаксиалната технология е описана по подробно в част II.

Изходния материал е силициев монокристал с Р или N проводимост, който има цилиндрична форма с диаметър 60-100 mm и дължина 500 mm (фиг. 3.1а). С рентгенографски методи монокристалът се ориентира по подходящият начин и от него се изрязват стотици кръгли пластинки с дебелина 0.2-0.4 mm. Тези пластинки след съответно шлифоване представляват полупроводникова подложка за направата на диоди.


Фиг. 3.15

После върху полираната нискоомна подложка по метода на епитаксията се нанася тънък високоомен слой N силиций който представлява продължение на кристалната решетка на подложката (фиг. 3.15а). Именно този слой формира преходите на диодите. По-нататък чрез окисляване част от епитаксиалния слой се превръща SiO2 (фиг. 3.15б)

След това обработката продължава до фотолитографския метод, който накратко се състои в следното:

1. Върху SiO2 се нанася фоточувствителен лак (фоторезист);

2. Поставя се фотошаблон с прозрачни и непрозрачни участъци;

3. Фиксират се осветените участъци и се разтварят неосветените;

4. Чрез ецване (разяждане) се отстранява пласта SiO2 и се открива N силиция;

5. Фоторезистът се премахва със специален ; (фиг. 3.15ж)

6. Образува се PN преход;

7. Към Р силиция чрез вакуумно изпаряване се нанася алуминий, към който се запоява единия извод на диода а другия към подложката.

3.9. Изправителни диоди

Предназначени са за изправяне на променливи токове с честота до няколко килохерца. В зависимост от големината на изправения ток диодите биват: маломощни до 0.3А, средномощни до 10А и мощни над 10А. При изправителните диоди, площа на прехода е значително по-голяма. Наричат се още плоскостни диоди.


Фиг. 3.16

От фигурата се вижда, че диодите, които допускат значителен ток и имат малко rB могат да се използват като стабилизатори на напрежение.

Фиг. 3.17

На фигурата е показан силициев изправителен диод Д226Б, който се произвежда по сплавната технология, Върху силициев N кристал 1 се стопява алуминиева капка 2 (алуминият е от трета валентност и в случая е донор). При сплавяването на алуминия и силиция се получава рязък PN преход. Към алуминия се запоява метален проводник, изолиран от корпуса посредством стъклен изолатор 3. Към другия край на силициевия кристал е сплавено тънко златно фолио и при рекристализацията се образува N+ силиций (т.е. силиций с повишена електронна проводимост). Така се образува омически контакт, който с корпуса и съответно с другия извод на диода, като се осигурява механична здравина и условия за топлоотдаване.

Дифузната технология се използва при преходи с по-голяма площ, тъй като тя осигурява по-добра равномерна дебелина на слоевете. При нея кристалната пластина от N силиция се загрява в специална пещ, в която има пари от бор. Атомите му попадат върху кристала и дифундират в него на определена дълбочина. По такъв начин повърхностния слой на кристала придобива Р проводимост, а във вътрешността се запазва N проводимостта. Понеже борът е дифундирал от всички страни на пластинката Р слоя отдолу и в страни се отстранява посредством ецване. Така получената пластина с PN преход се метализира от срещуположните страни за получаване на омически контакти и се закрепва в подходящ корпус.

Маломощните диоди се използват без радиатор. Средномощните и мощните се нуждаят от съответния радиатор.

Фиг. 3.18

Параметри на изправителните диоди.

Най-важните параметри са:

1. Максимален изправен ток Iomax;

2. Максимално обратно напрежение Ur max;

3. Пад на напрежението в права посока UF;

4. Максимален ток в права посока IFM max;

5. Обратен ток през диода IR;

6. Максимално допустима температура на прехода tn max;

7. Максималната мощност, разсейвана от диода Pmax; Мощността която може да се разсее в околното пространство

8. Топлинно съпротивление Rthto; Този параметър показва с колко градуса ще се повиши температурата на прехода над стайната, когато към диода се подава един ват електрическа мощност. Температурното съпротивление се измерва

Особеност на изправителните диоди.

а) плътност на това в PN прехода;

б) падът на напрежение в права посока; имат к.п.д 99% като при германиевите диоди е по-голям отколкото на силициевите

в) чувствителни са към претоварване

По време на работа всеки диод се загрява. Разсейваната мощност може а се изчисли с;

Охлаждащи радиатори.

Площта им може да се изчисли с:

където S - сумарната площ в cm2;

tn max - максимално допустимата температура на прехода;

tok max - максималната температура на околния въздух;

Р - мощността, разсейвана от диода

Пример 3.3. Да се изчисли площта на алуминиев радиатор за силициев изправителен диод КД2003, ако средния изправен ток е Iср =5А, а максималната температура на околния въздух е 300 С

От таблица 3.5 отчитаме, че този диод има tn max = 1550C, Rok = 40C/W, и Unp = 1.5V. От (3.20) намираме:

Радиатора може да се изработи от алуминиева ламарина с дебелина 3-4 mm, като се изреже квадрат с размери 82х82 mm и в центъра се пробие отвор за закрепването на диода. В някой случаи радиаторите се боядистват с черен лак, което подобрява тяхната ефективност.

Последователно и паралелно свързване на диода.


Фиг. 3.19

При изправяне на по-високи напрежения изправителните диоди могат да се свързват последователно (фиг. 3.19а). При това свързване отделните диоди трябва да се шунтират с резистори 50-100 кW, като разбира се диодите трябва да бъдат от един и същия тип. При шунтирането се изравняват техните обратни съпротивления. Ако не се шунтират диодите обратната полувълна на трансформаторното напрежение, която се сумира с напрежението на филтриращия кондензатор, ще се разпредели неравномерно върху диодите.

Когато желаем да получим по-голям изправен ток, няколко еднакви диода може да свържат паралелно (фиг. 3.19б)

3.10. Медноокисни вентили

Разработени са от Грондал през 1927 г. и са едни от първите полупроводникови елементи, произвеждани промишлено.


Фиг. 3.20


Фиг. 3.21

Представлява медна пластинка върху която е създаден пласт от меден окис Cu2O (фиг. 3.20а). При нагряване прониква кислород (акцептор) във външния му край а в страната откъм медната пластинка проникват медни атоми (донор). Така в медния окис се образува PN прехода.

3.11. Селенови вентили

Конструиран е от Пресер през 1932 г. Състои се от алуминиева плочка, върху която е нанесен аморфен селен (фиг. 3.22а). Чрез подходяща топлинна обработка аморфния селен кристализира и намалява специфичното си съпротивление хиляди пъти. След това върху селенови слой се нанася метален слой от сплав, съдържаща кадмий, калий и бисмит. При нагряване прониква в селена и се образува кадмиев селенид, който има N проводимост, а откъм страната на алуминиевата плочка в селена се образува област с Р проводимост. По такъв начин посоката на пропускане на тока е от алуминия към сплавта. След направата вентилът се формира, като за известно време му се подава подходящо напрежение.

Селеновите вентили имат следните особености:

- сравнително проста и евтина технология на производство;

- сигурност по време на експлоатация

- при пробив селеновите вентили се самовъзстановяват, защото на мястото на искрата се образува аморферн селен, който е изолатор;

- продължителното неизползване на селновите вентили води до разформиране, което се изразява в неколкократно увеличаване на обратния им ток. След няколко минути работа обаче достига нормалните си стойности

Селеновите вентили имат следните параметри:

1. Средна плътност на тока в права посока при естествено охлаждане около 50 mA/cm2;

2. Допустимо обратно напрежение около 20V;

3. Пад на напрежението върху вентила в права посока 0.5 - 1V;

4. Работен температурен интервал от -40 до +750С;

5. Собствен капацитет около 10 nFcm2.


Фиг. 3.22

На фиг. 3.22 б е показана селенова клетка в разглобен вид. Означенията са следните: 1 - аноден извод, свързан с алуминиевата плоча; 2 - алуминиева плоча; 3 - селенов слой, покрит със сплав; 4 - месингова шайба, допираща се до сплавта; 5 - катоден извод, контактурващ с месинговата шайба; 6 - изолационна тръба. Размерите на алуминиевата плоча са винаги по-големи от допрната площ с 20 %.


Фиг. 3.23

Високоволтови селенови стълбове.

Използват се при напрежения от 5 до 25 kV. Конструктивно представляват изолационна тръбичка в която са подредени плътно голям брой селенови клетки във вид на таблетки.

3.12. Ценерови диоди (силициеви стабилитрони)

Понякога се наричат опорни диоди. Тяхното действие се основава на ефекта на Ценер, който представлява електрически пробив в преходи с малка широчина. Пробивът се дължи на ударната йонизация, в резултат на която обратния ток през прехода рязко нараства, без да го поврежда.


Фиг. 3.24

На фиг. 3.24а е показан външен вид на съветския маломощен ценеров диод Д808 а на фиг. 3.24б е начертана волтамперната му характеристика. В права посока това е обикновен диод, а в обратна има силно изразено стръмно нарастване на обратния ток. Участъкът от точка 1 до точка 3 е работния участък на волт-амперната характеристика на стабилитрона. Статичното съпротивление в точка 2 е:

Динамичното съпротивление в тази точка е:

и на него сътоветствува правата q.


Фиг. 3.25

Нека разгледаме основните параметри на ценеровите диоди:

1. Напрежение на стабилизация Uz;

2. Максимален ток на стабилизация Iz max; Максималния ток допустим през диода.

3. Минимален ток на стабилизация Iz min;

4. Максимална разсейвана мощност Pmax;

5. Динамично съпротивление Rдин; Съпротивлението на диода за променливи ток в работния участък от характеристиката.

6. Температурен коефициент на напрежението на стабилизация TKUcт.


Фиг. 3.26

Таблица 3.9

Тип

Uст V

Iст min mA

Iст max mA

Rдин W

Pmax mW

Д808

7-8.5

3

33

6

280

Д809

8-9.5

3

29

10

280

Д810

9-10.5

3

26

12

280

Д811

10-12

3

23

15

280

Д813

11.5-14

3

20

18

280

КС168А

6.2-7.5

5

45

15

350

КС191А

8.5-9.7

3

15

18

280

КС213Б

12.1-13.9

3

15

25

280

Д817

100

5

50

75

2000

2С920А

120

5

42

150

5000

СК2300

300

5

50

250

15000

Силициевите стабилитрони при определен режим са източници на шум в НЧ обхват при лавинния пробив.

Когато трябва да се стабилизира по-високо напрежение, за което не разполагаме с необходимия стабилитрон може да се използва последователно свързване на еднакви стабилитрона.

Фиг. 3.27

3.13. Стабистори

При напрежения под 4-5 V ударната йонизация в силициевия преход се затруднява. Ето защо силициевите стабилитрони с Uст < 4 - 5 V нямат рязко изразено коляно (фиг. 3.25).

Фиг. 3.28

Диодите с които могат да се стабилизират напрежения под 4 - 5 V чрез използване на правия участък от волт-амперната им характеристика се наричат стабистори. Почти всеки диод може да се използва в качеството на стабистор, стига динамичното му съпротивление в права посока да е достатъчно малко. В такъв случай Uпр е напрежението на стабилизация. Температурата също оказва влияние.

За стабистори могат да се използват Д220С и Д223С

3.14. Тунелни диоди

По своята конструкция тунелният диод прилича на плоскостните с тази разлика, че тук се използва полупроводник (германий или галиев арсенид) с по-голяма концентрация на примесите. Както знаем такъв полупроводник се нарича изроден и неговите свойства се приближават до тези на металите. PN прехода е около 100 пъти по-тесен от прехода на обикновените диоди. При наличността на тези особености в прехода възниква тунелен ефект, който е едно сложно квантовомеханично явление.

Фиг. 3.29

Според класическата физика един електрон може да премине през дадена потенциална бариера, само ако притежава енергия, равна или по-голяма от височината на бариерата. При тунелния ефект обаче някой електрони преминават потенциалната бариера и тогава, когато нейната височина е по-голяма от енергията на електрона, т.е. електроните минават като "през тунел" под бариерата, като енергията им след преминаването остава същата. По такъв начин при тунелните диоди PN прехода се оказва "пробит" и през него проникват в двете посоки електрони.

Токът Iд през тунелият диод може да се разглежда като съставен от три компоненти:

1. Прав тунелен диод Iд пр дължащ се на проникване на свободни електрони от N в Р областта в следствие на тунелния ефект;

2. Обратен тунелен ток I т обр дължащ се на проникване на валентни електрони от Р в N областта.

3. Прав ток прз диода Iпр дължащ се на взаимно дифузно проникване на основни токоносители от едната област в другата. Това е токът в права посока

При сравнително ниски външни напрежения - например до 0.3 V, този ток е малък и може да се пренебрегне спрямо обратния тунелен ток. При по-високи напрежения, тунелният ефект изчезва и токът през тунелния диод се определя само от Iпр. т.е. тунелния диод има свойството на обикновен диод.


Фиг. 3.30

Най-важната особеност на тунелния диод е наличността на участък с отрицателно динамично съпротивление (падаш участък) във волт-амперната характеристика. Наличността по отрицателно съпротивление по променлив ток дава възможност тунелният диод да бъде използват за генериране и усилване на електрически трептения, а също така и в някой импулсни схеми.

На фиг. 3.29 б е показана волт-амперната характеристика на тунелен диод. При малки положителни и отрицателни напрежения диодът няма еднопосочна проводимост, т.е. прилича на обикновено съпротивление. При увеличаване на външното напрежение в права посока от U1 до U2 токът през диода намалява от Imax до Imin, което представлява работния участък на характеристиката му. Когато външното напрежение стане по-голямо от U2, характеристиката на тунелният диод. На фиг. 3.30 а за сравнение са показани в един мащаб волт-амперни характеристики на обикновен и на тунелен диод. Виждаме, че падащия участък в характеристиката заема сравнително малка част от нея.

В съвременните тунелни диоди напрежението U1 е от порядъка на 0.05 - 0.1V а напрежението U2 e около 0.5 - 0.5V. Също така Imin е около 0.1 - 1 mA, a Imax e от порядъка на 1 - 10 mA. От това става ясно, че падащия участък от волтамперната характеристика съответствуват сравнително малки изменения на токовете и напреженията, поради което тунелните диоди са изобщо маломощни полупроводникови елементи. На фиг. 3.30б е показана еквивалентна схема на тунелен диод при малки сигнали, когато отрицателно съпротивление -R може да се смята за постоянно. В съвременните диоди това съпротивление е от 20 до 50 W. То може да се намери практически от волт-амперната характеристика чрез прекратяване на допирателната в работната точка. Кондензатора С изразява зарядния капацитет на PN прехода и има стойност 10 до 50 pF. Съпротивлението R5. изразява активните загуби в кристала и изводите и има стойност 0.05 до 5 W.

С тунелните диоди могат да се правят опростени схеми на автогенератори, усилватели, импулсни и други устройства, работещи до много високи честоти - няколко гигахерца. Техните високочестотни свойства се дългата на това, че токът през тях не е свързан с дифузия. Тунелният ток подобно на тока през металните проводници се разпространява със скоростта на светлината. Другото предимство на тунелните диоди е широкия температурен обхват на работа - галиево-арсенидните диоди например работят от 60 до 4000С.

Имат малка мощност до 1mW и изискват стабилно захранващо напрежение

3.15. Обърнати диоди

Характерно за обърнатите диоди е това, че тяхното съпротивление в обратна посока е по-малко отколкото в права посока. Именно оттук е дошло и наименованието им. Тази тяхна особеност се вижда от волт-амперната им характеристика, дадена на фиг. 3.31. . Причината за това са високолегираните PN области. Поради тази причина те приличат на тунелните диоди, при които преходът е още по-тесен. Поради тесния преход още при малки обратни напрежения 0.05V, през прехода започва да протича значителен тунелен ток.В права посока тунелен ефект не възниква, тъй като преходът не е достатъчно тесен.

Фиг. 3.31

Основите параметри са:

1. Напрежение в права посока Uпр;

2. Обратно напрежение;

3. Максимален ток в права посока;

4. Максимален обратен ток;

5. Капацитет на диода.

Обърнатите диоди могат да се използват като детектори, тъй като в сравнение с обикновените точкови диоди тяхната линейност е по-голяма, което води до по-голям ефект на детекция. Също така нивото на шума е по-ниско и затова намират приложение в СВЧ смесители.

3.16. Варикапи (параметрични диоди, варактори)

При тях се използва капацитета на PN прехода. Поти всеки диод може да се използва като варикап. На практика обаче варикапът трябва да отговаря на някой допълнителни изисквания. Ето защо като варикапи се използват силициевите стабилитрони или специално произвежданите диоди варикапи.

При обратно включване PN прехода притежава капацитет. При повишаване на напрежението, капацитета на прехода намалява.


Фиг. 3.32

Основни параметри на варикапа са:

1. Номинален капацитет; Капацитета при определено максимално напрежение (най-често 4V)

2. Максимален капацитет; Капацитет при определено минимално напрежение (например 0.05V).

3. Минимален капацитет; Капацитета при максимално напрежение

4. Максимално обратно напрежение;

5. Качествен фактор Q; При не много високи честоти се дефинира с:

Очевидно при дадена честота и при даден номинален капацитет по-голям качествен фактор ще има този диод, на който активното съпротивление rB на базата е по-малко.

6. Коефициент на покритие;

3.17. Светодиоди

При включване в права посока PN прехода излъчва светлина от видимия спектър. След к,ато попаднат в чуждия кристал, инжектираните от Р в N кристала дупки изминат определено разстояние (т.нар. дифузна дължина L) и рекомбинират с намиращите се там електрони (фиг. 2.8). Същото се отнася и за инжектираните от N в Р кристала електрони. Ако са налице определени условия, именно при тази рекомбинация се получава отделяне на енергия във вид на светлина. Очевидно светлината се излъчва от област около PN прехода, имаща широчина, не по-голяма от дифузната дължина на токоносителите.

Излъчването на светиня се получава при полупроводниците с по-голяма широчина на забранената зона. Ето защо за светодиоди се използва галиев арсенид GaAs, силициев карбит SiC, галиев фосфид GaP и др. Цветът на излъчената светлина се определя главно от широчината на забранената зона. на полупроводника. DW3 и се дава с формулата:

където l - дължината на светлинната вълна;

h - константа на Планк.

Върху цвета на светлината влияят и примесите и поради това в някой случаи се добавя бор, азот, алуминий и др.

Светодиодите се включват в права посока. При обратно включване също се получава рекомбинация но светенето е по-слабо.

Важна особеност на светодиодите е тяхната малка инертност от 10 -8 до 10-9s. Тя се определя от неосновните токоносители. Това означава, че светодиодите могат да работят в импулсен режим при честоти до 100 MHz. На фиг. 3.33б е показана зависимостта на амплитудата на яркостта на импулсната светлина от амплитудата на импулсния ток при два вида светодиоди. Вижда се, че в импулсен режим светодиодите може да излъчват за кратко време твърде интензивна светлина.


Фиг. 3.33

Съществуват диоди с два цвята на светене. Те имат три извода. При едновременно светене на двата диода се получава впечатление за жълта светлина. На този принцип се създават многоцветни индикатори.


Фиг. 3.34

Основни параметри на светодиодите са:

1. Максимално допустим ток Imax;

2. Напрежение права посока;

3. Яркост на светене B;

4. Цвят на светене; Зависи от полупроводника и конструкцията на светодиода.


Фиг. 3.36

3.18. Диоди на Шотки

Използва се еднопосочната проводимост на контакта между метал и полупроводник.

Фиг. 3.37

Полупроводника се състои от да слоя. Например при дискретните диоди на Шотки долния слой (подложката) е от силно легиран силиций (N+ r = 1W cm). Върху нея по метода на епитаксията се нанася тънък слой високоомен силиций с r = 0.01W cm. След почистване на високоомния слой върху него се нанася слой от злато с неголяма площ (фиг. 3.37а). По-нататък след запояване на изводите, покриване с предпазващ лак, затваряне в корпус и др.

При подаване на напрежение в права посока електрическото поле е съсредоточено изключително във високоомния слой N. Поради малката му дебелина интензитетът на полето в него достига до 106 V/m и дрейфова скорост на преминаващите от полупроводника към метала електрони става извънредно голяма, а токът - също така голям. Понеже дрейфовата скорост става съизмерима с топлинната скорост, тези електрони се наричат още горещи "електрони".

Основното предимство на диодите на Шотки е че при тях няма инжекция на неосновни токоносители, понеже електроните, преминаващи от полупроводника в метала, са основни токоносители за него. Поради това тук липсва разсейване, т.е. липсва един от основните недостатъци на обикновените диоди.

Другата особеност на диодите на Шотки е по-малкото им прагово напрежение. 0.4 - 0.4V. Причината за това е по-малката контактна потенциална разлика, а също и по-малкото обемно съпротивление на базата. Затова в последно време се произвеждат средномощни и мощни диоди на Шотки. Такъв е например съветския мощен диод 2Д219.

3.19. PIN диоди

Използват се като превключватели (комутатори) на СВЧ обхвата и имат известни предимства пред диодите с обикновен PN преход. Наименованието им идва от особената структура на PN прехода, при която между P и N областите има тънък слой безпримесен полупроводник.

Както е известно, превключващите диоди по време на работа се намират главно в две състояние: отпушено и запушено. на практика това се постига чрез подаване на напрежения със съответната полярност (например чрез дросел). За превключването на големи мощности диодите трябва да имат голяма площ на прехода. Това би довело до по-голям капацитет. PIN диода при обратно включване има сравнително по-малък капацитет, а при право включване съпротивлението му не е голямо.

3.20. Диоди на Гън

Това са галиево-арсенидни диоди, а които могат да се генерират СВЧ трептения, При тях няма PN преход и действието им се основава на откритията на Гън през 1963 г. ефект, който се заключава в следното. Ако N кристала от галиев арсенид се включи в електрическа верига, при интензитет на полето в кристала С > 103 V/cm токът във веригата придобива импулсен характер (фиг. 3.38). Честотата на повторение на импулсите зависи от размерите на кристала и се дава с формулата:

където L - дебелината на кристала в метри;

Причината за възникването на токовите импулси се дължи на това, че съществува определен критичен интензитет Екр на полето над който подвижността на електроните рязко намалява. Съгласно формула (1.10) намаляването на подвижността води до увеличаване на съпротивлението и до сложно разпределени на полето по дължина на кристала. Така в кристала възниква подвижно област от заряди, наречена домеин, която започва да се движи от катода към анода и достигайки го, се разпада. След това около катода се образува нов домеин и явленията се повтарят периодично с определена честота.


Фиг. 3.38

Диодите на Гън се използват за работа в СВЧ обхвата както в импулсен така и в непрекъснат режим. Намират приложение в радиолокацията, телеметрията, навигацията и други като генератори и усилватели.

3.21. Диоди с лавинно прелитане

Това са германиеви силициеви и галиево-арсенидни диоди с PN преход, които работят в режим на лавинен пробив. За целта в обратна посока се подава някакво постоянно напрежение, фиксиращо работната точка в областта на лавинно умножение на токоносителите, след което при подаване на променливо напрежение във веригата възникват СВЧ трептения със значителна мощност. Причината за това е наличността на отрицателно динамично съпротивление, проявяващо се само при определени условия. Отрицателното динамично съпротивление се дължи на това, че при определена стойност на полето Екр скоростта на електроните и дупките намалява, а в резултат на което настъпва дефазиране между приложеното напрежение токът намалява, което е същността на отрицателното съпротивление.

Работната честота на диодите с лавинно преливане зависи от размерите на прехода и обикновено е в границите от 1 до 50 GHz.

3.22. Магнитодиоди

Това са полупроводникови диоди, които под въздействието на външно магнитно поле изменят съпротивлението си при протичане на ток в права посока. В литературата за тях се среща още названието магниторезистори. Тяхното действие се основава на ефекта на Гаус, който се състои в следното. Ако през полупроводников кристал протича електрически ток и перпендикулярно на него се приложи външно магнитно поле, то въздейства върху токоносителите и изменя техните траектории. Ефектът от това е намаляване на насочената скорост на токоносителите, т.е. намаляване на тяхната подвижност, в резултат на което нараства съпротивлението на полупроводника виж формули (1.9 и 1.10).

По време на работата върху магнитодиода в права посока се прилага определено напрежение (то е относително голямо - например 6 - 20 V), при което протича определен номинален ток (например 3 mA). Ако при това положение неговото съпротивление нараства, а токът през него намалява. По такъв начин магнитодиодите могат да се използват като датчици, реагиращи на магнитно поле. Въз основа на това те намират приложение в автоматиката, телеуправленеито, измервателната техника и др.

3.23. Ламда диоди

Това са полупроводникови диоди, чиято волтамперна характеристика в права посока е подобна на тази на тунелните диоди. Тези прибори се означават още като g диоди. При тях особеното е това, че U1 = 1 - 4V, U2 = 3 - 10V, Imax = 1 - 30mA. (фиг. 3.29б). Следователно сравнени с тунелните диоди, ламба диодите са значително по-мощни прибори.

В конструктивно решение те съдържат два транзистора с PN преход, свързани галванично помежду си. Благодарение на тяхното взаимодействие се получава падащия участък в характеристиките им.

Ламба диодите са високочестотни прибори.

3.24. Правила за монтиране на полупроводникови диоди.


Фиг. 3.39

1. Не е желателно изводите на точковите диоди да се подрязват (фиг. 3.39);

2. Запояването на точковите диоди трябва да става за 2-3 секунди с маломощен поялник;

3. Изправителните елементи трябва да се слагат по-далече от нагряващи елементи;

4. Средномощни и мощни изправителни диоди се монтират задължително на радиатори.

3.25. Проверка на годността на полупроводниковите диоди

Най-лесно става с омметър. Първо трябва да се уточни полярността на уреда.

При измерване на съпротивлението трябва да се има в предвид вътрешното съпротивление на омметъра и захранващото напрежение на батерията.


Фиг. 3.41

На фиг. 3.41б е показано разпределението на токовете и напреженията при измерване на нелинейно съпротивление.

Друга особеност на нелинейните съпротивления е тази, че при тях не в сила събирателния (адитивният) закон. Например ако с омметър измерваме поотделно съпротивленията на да диода Д7Ж в права посока и получаваме R1 = 7W и R2 = 8W. След това свързваме двата диода последователно съпосочно и със същия омметър измерваме съпротивленията им в права посока. Резултатното съпротивление не е 18 W а например 50 W. Тази особеност е обяснена на фиг. 3.42.


Фиг. 3.42

Съпротивлението на точковите диоди в права посока 20 - 100 W при германиевите и 100 - 150 W при силициевите

Съпротивлението в права посока на средномощните и мощните германиевите диоди е 1 - 20 W, а на силициевите 1 - 50 W.


Фиг. 3.43


Фиг. 3.44

Съпротивлението на селеновите диоди в права посока е 5 - 20 W,а в обратна 5 - 10 кW. Селеновите стълбове с много клетки немогат да се проверяват с омметър. Това може да стане с източник с по-голямо напрежение (фиг. 4.45а)


Фиг. 3.45

Съпротивлението на тунелен диод и в двете посоки трябва да е малко. Най-добре се проверяват по схемата на фиг. 3.46.


Фиг. 3.46

Ценеровите диоди могат да се проверяват по схемата на фиг. 3.47. Може и с омметър като съпротивлението в права посока трябва да е малко а в обратна голямо.


Фиг 3.47

3.28. Някои приложения на полупроводниковите диоди

Еднополупериоден изправител


Фиг. 3.48

На фиг. 3.48 е показана схема на еднополупериоден токоизправител без изглаждащ кондензатор, т.е. с чисто активен товар. Тук ефективната стойност на вторичното трансформаторно напрежение е U2 = 10 V, което означава, че амплитудната му стойност е U2m = Ц2 · 10 » 14 V. Както се вижда от схемата, спрямо вторичното напрежение U2, диодът и товарното съпротивление RT са свързани последователно,т.е. образуват един делител на напрежение.

През единия полупериод напрежението U2 действа на диода в права посока (фиг. 3.48 б), а през другия в обратна фиг. 3.48 г.

 


Фиг. 3.48

Амплитудната стойност на тока във веригата в права посока ще бъде:

Напрежението и токът през товара не е изгладени и имат полусиносоидална форма.

Еднополупериоден изправител с капацитивен товар

Фиг. 3.49

При тази схема за практиката са важни следните особености:

1. Поставянето на кондензатор повишава изходното напрежение и изглажда неговите пулсации. Степента на изглаждане зависи от капацитета на кондензатора;

2. Изправителния диод трябва да издържа два пъти по-голямо напрежение и два пъти по-голям импулсен ток;

Тази схема почти не се използва в практиката.

Мостов изправител.



Фиг. 3.50

Диодите се отпушват два по два. Амплитудната стойност във веригата е I2m = U2m / RT.

Средната стойност на импулсния ток е:

На импулсното напрежение:

Мостов изправител с капацитивен товар


Фиг. 3.51

Изправения ток е:

амплитудата на тока през диода е:

Стабилизатори на напрежение.


Фиг. 3.52

Ако входното напрежение по някаква причина нарасне от 12 на 14V това ще доведе до незначително увеличаване на стабилизираното напрежение от 7 на 7.05V, в резултат на което токът през диода ще се увеличи от 18 на 28mA. Токът през товара практически ще остане същият, а сумарния ток през баластния резистор ще нарасне от 25 на 35mA, като напрежителния пад върху R ще се увеличи от 5 на 7V.

Ако входното напрежение намалее от 12 на 10V стабилизираното напрежение от 7V ще спадне на 6.95V. Токът през товара практически ще остане същият, сумарният ток през баластния резистор ще намалее от 25 на 15mA, като напрежителния пад върху R ще намалее от 5 на 3V.

При изменения на входното напрежение свойствата на всеки стабилизатор се характеризира чрез т.нар коефициент на стабилизация, който се дефинира с израза:

Ако увеличим големината на товара от 1 на 7 kW (фиг. 3.53) това ще доведе до незначително увеличаване на стабилизираното напрежение от 7 на 7.3V. Резултатния ток през бластния резистор и напрежението няма да се променят

При изменение на консумацията на ток свойствата на стабилизатора се характеризират с:

Фиг. 3.53

Hosted by uCoz